Wish you were here

Сбъднах една от своите големи мечти.

През лятото на 1989 година бях със семейството си на едноседмично пътешествие с кола из Италия - един от най-хубавите ми спомени от тийнейджърските години. Вечерта на 15 юли, много уморени спряхме в един уютен къмпинг в гора, близо до Рим, а по план на следващия ден трябваше да сме във Венеция. Смътно си спомням караваната, но още помня вкуса на хубавата италианска паста, която сварихме на малкия газов котлон пред нея. Правилно казват, че има нещо във водата в Италия, което прави пастата там различна….

След вечеря, с брат ми се разходихме до едно малко капанче в центъра на къмпинга, където голяма група младежи бяха застанали пред телевизора в центъра на заведението. На него вървеше прякото предаване на RAI Uno на един невероятен концерт. Pink Floyd свиреха в лагуната на Венеция.

Не мисля, че някога съм изпитвал по-силно усещане за неутешим пропуск като тогава. Никой от нас не предполагаше, че само четири месеца по-късно цялата кула от карти наречена „социалистически лагер“ ще се срине само за няколко седмици. За мен, там, в този момент, пропускът беше доживотен. Аз вероятно никога повече нямаше да мога да видя Pink Floyd на живо.

26 години по-късно, в една приятно топла по британските стандарти септемврийска вечер, ние с Ани стояхме пред входа на Royal Albert Hall. Гледах червените тухлени стени на залата и си спомнях всички феноменални концерти, които съм гледал на видео от тук – Eric Clapton, George Harrison, Genesis, Paul McCartney….

Не мисля, че някога съм плакал на концерт. Но на този очите ми бяха мокри от първия, до последния акорд на черния Stratocaster на Дейвид Гилмър. 35 години съзнателен музикален живот минаха пред очите ми. Помня златната TDK касета на The Wall, която брат ми старателно с много красив почерк беше надписал. Помня първите тийнейджърски страсти и слушането на слушалки, в хола, на тъмно на The Dark Side of the Moon. Помня надписите с Pink Floyd, които си правих сам на раницата и дънковото яке. Същото това яке, което постелих на тревата по време на един концерт в Южния Парк за да седне на него първата ми голяма младежка любов. Помня и първия път, когато изсвирих без грешка Wish You Were Here, помня как закачах цигарата между струните и главата на грифа, глътката възкисело вино или миризлив джин на онези прекрасни утрини след купоните в кухнята….

Трудно бих намерил думи да опиша двата часа чиста музикална нирвана, в която бяхме потопени. Гилмър е един от малкото китаристи, които си позволяват лукса на импровизацията на такава сцена, но от първия тон на 5 А.М. до последната нота на Comfortably Numb усещането беше за всепоглъщаща Вселена на нарисувани музикални картини, преливащи една в друга. За да цитирам един приятел, който беше предишния ден на концерта „Guitar God exists and his name is David Almighty Gilmour! I have witnessed and I believe.” Когато излизахме от залата се огледах. Не само аз бях с насълзени очи.

Your Bio Here
More Detail →

My Skills

  • Sales
  • Trainings
  • Marketing
  • Operations
  • Strategic Management
  • Coaching
  • Mentoring
  • Consulting

Connect With Me

← Back

Recent Posts