Време разделно

В житейския си път всеки среща стотици, хиляди различни хора. Някои тръгват с нас, някои оставят блед спомен, други – неизличими рани. С едни ни свързват спомени, с други – бъдеще, с трети – приятни разговори.

Въпросът защо и как допускаме някой до себе си е сложен и метафизичен почти колкото и този за смисълът на живота. Но рано или късно всеки застава пред решението – с какви хора се обгражда.

Преди няколко дни имах разговор с една приятелка за това колко се стесниха житейските ни кръгове с годините. За нея с малки изключения това бяха приятелите от детството. За мен – тези от зрелите ми, пост-тинейджърски години. Давам си сметка и затова, че нещата, в които вярвам, макар и малко, се промениха с годините - надявам се да е от мъдрост, а не от сенилност – но моите приятели, с които имам още много какво да си кажа са тези, които срещнах в относително зряла възраст. Не са много, даже напротив. По българските стандарти съм на практика социопат. Донякъде пък емиграцията ми помогна да преоткрия тези приятелства, защото редките поводи да се видим са много по-ценни.

Дали от възрастта или от годините, в които живеем, но последните навярно осем или десет такива донесоха доста промяна в редиците на моите приятели. Разделих се с хора, с които бях израснал, хора с които съм делил и гаджета, и последните си пет лева. Не се разделих със скандали, шумно или с отричане един от друг. Просто някак си бавно се разминахме и потеглихме в различни посоки.

Разделих се, защото нещата, които имат значение за мен и за тях станаха коренно различни.

С годините установих, че на много малко хора им е дадено да бъдат хора. На моето разбиране за хора. И че когато липсват видими парчета от пъзела, колкото и красив да е останалия пейзаж, толкова и недостатъчен е той, за да оправдае инвестицията на време и вяра в едни взаимоотношения. Далеч не претендирам да бъда единствения прав, но уви напредващия ми старчески егоизъм ме кара да не отделям излишно време на хора, само защото те са били важни някъде в моя живот. Не мога да си позволя лукса да пилея малкото ми останало време за хора, които гледат назад с умиление. Нямам време за богопомазани от месиански трепет апологети на средновековни разбирания за хората и техните взаимоотношения. Нямам време да понасям злобата и жлъчта на смачкани от собствената си съдба и решения на които целия свят им е виновен. Уморително ми е да наблюдавам хора, които се ужасяват от промяната, от разместването на житейския им поглед, свит до гледна точка. Неспособността да се адаптират към един динамичен свят е особено комична, когато те се вкопчват в принципи, заложени в разкази по картинка преразказвани в продължение на 2000 години.

Времето е разделно.

Не съдя и не искам да бъда съден. Всеки от нас има причини да е такъв. За някои може би е генетика, за други може би среда. Но аз твърдо вярвам, че в свят, в който цялата информация е достъпна буквално с един клик, изборът да бъдеш един или друг е свободен.

Или както за пореден път каза днес една друга приятелка, „чакам кораба майка, не сега, а веднага“

Your Bio Here
More Detail →

My Skills

  • Sales
  • Trainings
  • Marketing
  • Operations
  • Strategic Management
  • Coaching
  • Mentoring
  • Consulting

Connect With Me

← Back

Recent Posts